Над 60 сме вече. Спокойно. Kъм всички, даже и към себе си.
Нека спокойно да подишаме.
Нека да си огледаме спокойно живота.
И да... Живееем!
Ние нищо не успяваме, когато се опитваме да играем по днешните правила и очаквания.
Защото, според рекламите, все нещо трябвало да купим.
Все трябвало като еди кои и си и еди как си.
Ние се суетим, сравняваме се, преживяваме чуждите достижения (наскоро Оскар-ите да речем), страхуваме се да не изостанем, съревноваваме се в простотиите им...
И се юркаме в живота си като подгонени хлебарки от суета и не можем да си намерим място.
Нека сега, на 60 простичко и честно да си поговорим за истинския Живот!
На нас ни дават толкова, колкото искат и не ни дават възможност да оспорваме, защото знаят, че сме вече стари за състезания. Но ние пък хитруваме.
И е глупаво да си мислим, че и да може някой да даде повече, то обезателно него ще оставят на върха. Изторията сочи, че все ще ни натресат я някакъв нов фашизъм, я някаква тиква с бандитстващи цвъкита, само и само да изцедят всички ни до дупка.
Изцеждат ни до дупка, но внимателно. Както в притчата за жабата в тенджерата. Защото и тиквата знае: Изправеният до стената няма друг полезен ход освен да се спасява с всякакви сили и средства.
Затова по американски: планирано, бавно и научно.
Научно се убедихме и за друго. Кредитните ни милионери вече доказаха, че полученото без цена ще си и остане без цена. В смисъл профукаха всичко и пак искат от нас.
Надявам се да ме разбрахте защо имаме един избор - да се съгласяваме или да не се съгласяваме.
Ама ако искате вярвайте и при доносниците на ДС, назначени за кредитни богаташи изборът е същият - да се съгласяват или да не се съгласяват. Ако вземат и си повярват много им се случват разни случки от типа я на Мишо Бирата, я на Бони Месаря, Цоцорков в Панагюрище и мнооогоо други.
И техния кратък живот доказва също, че умеем да искаме от живота, но не умеем да се наслаждаваме практически на нищо от това, с което разполагаме.
Ние никого не оставяме на мира и даже и любовта си отива, уморена от изяснявания и обиди.
Децата ни се отчуждават, защото ние назидателно им пилим за неща, които и ние самите не сме постигнали.
Любимите ни ни се затварят, защото ние очакваме от тях чудеса, на които ние самите сме стиснати.
В резултат, ние сами се затискаме в менгеме, отрицавайки своя потенциал и още повече угнетявайки се, че не сме достигнали идеала, на рекламно създадения 'успешен' 'човек'.
А трябва:
Да се оставим вече малко на спокойствие!
Да оставим и околните на спокойствие!
Да се стремим към хармония със себе си, а не към всевластие над хората!
Ако прочетете един древен египетски папирус, ще видите че и тогава е било същото в отношението млади-възрастни.
Затова като в оня стар виц, където двама вече дърти бивши истински партизани си говорят на пейката: Абе в София имало земетресение. Бе оставяй ги да си правят каквото си искат бе - му отговорил другият.
Това е.
Научете се да се събуждате с радост!
Научете се да виждате доброто в хората и обязателно им го кажете и покажете. Недостатъците си те самите вероятно си знаят и без вас.
Научете се да обичате без ревност.
Научете се да живеете в чистота. Не само на дрехите, но и на мислите.
Научете се да мислите, а не да ползвате шаблони.
Вярвайте в Природата! Тя е единствената висша сила на нашата Планета.
Искате вълшебство? Пуснете зърно в Земята.
Искате истинска красота? Погледнете как Природата си сменя 'одеждите'.
Искате сили? Получете ги от Природата като и се отдадете чрез тялото, което Тя ви е дала.
Природата има прости закони.
И нещастни ставаме ние, ако се опитваме да усложняваме природните закони.