Аз вече описах в основния си бизнес-проект, че имам приятел, летец, гражданин отдавна на Канада, който пръв ме открехна, как масово в Канада си ползват казаните за алкохол и като пушилни. Просто им добавят външен димогенератор, какъвто и аз разработих за село, като съм там. 

Да, ама пусто като ми се дояде пушено и тук в София?

Рецепти у руснаците за пушено - бол. Даже намерих при тях и рецепта за пушени кюфтета от португалски майстор-готвач. 

Пак от руснаците видях и идеята да се опушва както китайците с билки.

И реших за Нова Година 2021 да приготвя пушени кюфтета.

Да, ама пушилня?

Е, нали затова съм известен вече приспособител на всякакви иноксови битови уреди. Вече и за нея в проекта си за дестилация и ректификация съм писал (статията ми за комбоуредите ми).

Хванах една иноксова соковарка като тази от снимката и... готова пушилня.

Само за да не захабявам дъното и, използвах външен тиган пак от инокс и пак с капсуловано дъно и с подходящ диаметър, в който насипах билката. Т.е. при опушването ползвам само съдът с дупка в средата, през която дупка от тигана пушекът влиза в 'пушилнята'. Е, естествено и капака.

Добавих вътре в 'пушилнята' моя иноксова мрежа над която да са опушваните кюфтета и стартирах опушването. Като за пръв път малко се престарах. Просто не повярвах на португалския майстор-готвач, че кюфтета могат да станат готови в пушилня при само 50-60 градуса нагряване за само час и половина. И опушвах цели три часа. (Снимката в ляво долу)

ИЗЛИШНО!

Все пак кюфтетата станаха разкошно здравословни. Хем се напоиха с пари от билката, хем си пуснаха излишната мазнина и хем останаха свежи - без кора от пърженето и без загар от печенето. (Снимката в дясно долу).

Кюфтетата са вече изядени.

Сега изводите:

1. Аз като всеки българин, дето от втория опит му идвал акълът, не съобразих от първия път и изхвърлих съдържимото от тигана където на котлона се овъгляваха билките. А това си беше чист активен въглен и то КАЧЕСТВЕН! От горене на билка в анаеробна среда.  Съобразих чак като жена ми се развика каква е тази чернилка в кофата за боклук.

2. Вярвайте им, че топлото опушване на малки количества месо става за час-два. Не прекалявайте като мен. 

3. Подлагайте алуминиево фолио на дъното на тигана под билката за да не остава чернилка по тигана. Със съвременните средства за отмиване на загар да речем от барбекю няма проблем пак да излъскате един иноксов тиган, но за чий толкова труд? Подлагайте такова фолио и на дъното на съда с опушваните неща, защото при опушване се оказа, че доста мазнина капе и полепва и тя. И пак миене.

Накрая изводът: Иноксовата соковарка е както казват военните 'стока с възможна двойна употреба'. Т.е. става и малка пушилня даже за в апартамент. Стига да е под абсорбатор, защото женка ми и затова ми направи забележка (дъртите жени наистина стават свекърви по манталитет), че и миришело на пушек в кухнята.

Вижте на другата снимка как изглеждат само готовите кюфтета и и как 'системата' ми работи като пушилня за в апартамент.

Ако все пак искате професионално решение - прочетете и какво съм написал за предлагания от мен димогенератор в раздела на магазина ми тук. После, ако решите можете и да ми поръчате. Не съм вдигнал бясно цените си, както направиха преди новата година в билите, лидълите и т.н.