Как суперабсорбентите спасяват от засушаванията
Аз няколко години опитвах на село да отгледам и домати и билки и цветя. Засаждам пролетно време, поливам и ... си тръгвам. Защото на село стоя обикновено по 5-6 дни в месеца и то само от късна пролет до късна есен. Обикновено всичко е наред с растенията ми до юни. Но дойдде ли юли, август, а вече и септември всичко изсъхва. Даже една година един разсад с домати, едър разсад, беше дори цвят хванал и като се върнах в края на юли направо не можах да си намеря и следа от доматите. Така бяха изсъхнали. Затова се и отказах да си губя времето. Докато...
Един мой добър познат, професор и собственик на малък бизнес един ден ми се похвали че е произвел някакви кристали. На база калий. Напълно безвредни и даже полезни. Които кристали като им падне вода отнякъде веднага я поемат и се раздуват. До към 500%. Даде ми професорът, който само просто си се радваше на красотата на набъбналите си кристали.
И тогава ме осени идеята.
Миналата пролет, засадих пак разсад от домати (няколко корена за проба), но поставих в дупката преди да зария коренчетата на доматите и по 2-3 кристала от тези, които ми даде професора. Пак естествено полях доматите си докато бях там. Както винаги, юни всичко беше наред и доматите си растяха. Когато си отидох юли бързах да видя в градината си има ли ги или пак са изсъхнали. Доматите си бяха свежи и си растяха все едно че всеки ден съм бил там и съм ги поливал. Както се вижда на първата снимка в ляво, дори вече имаха плод. Пи, обърнете внимание, каква тревясалост наоколо. Миналата година август беше голямото засушаване. Ноо, доматите пааак си растяха. (снимката в дясно). И така, края на август успях дори да си хапна от моите си домати! При това, обърнете внимание на последната снимка в ляво д вече узрелите домати каква трева и какви цепнатини в земята са от сушата тогава.
Какво се оказа?
Оказа се, че не съм нито аз, нито професорът открили Америка.
Първо американците, а след тях и немците и естествено накрая и китайците, се оказа, че са разработили също такъв суперабсорбент на гранули. Абсорбентът, когато има вода (поливаш или Господ полива) поема водата, раздува се до 500% вътре в земята до коренчтата. Когато се засуши, растениято пробива раздутия суперабсорбент и започва да си черпи от там влага. До следващото преваляване. Оказва се, че така се икономисва до 50% вода за поливане. Нещо повече: раздуванията и свиванията на гранулите долу в почвата водят и до по-доброто и аериране!
Жена ми също се възползва от абсорбента, когато си разсаждаше петуниите, мушкатата и теменужките в саксиите. И тя е забелязала страхотния му ефект. Защото след разсаждане или засаждане в саксията, тя я топва в леген с вода да си поеме растението колкото може. После изважда саксията от легена с вода за да я изнася на балкона. И ми казва ошашарена: абе, друг път от саксията тече вода като я извадя. А сега не течее. Всичко се е раздуло чаак до запушване на дренажните отвори. Т.е. водата е вътре в набъбналите гранули. Иии... можеш спокойно да пътуваш в командировка или на почивка без да се чудиш кой ще полива.
Изследванията и на янките и на немците са показали, че такива гранули могат да стоят в почвата поне 6-7 години! И освен, че са напълно безвредни, те икономисват и тор. Защото, когато внасяш тор отгоре, гранулите го поемат с водата и го задържат и него точно където трябва - само около коренчетата.
Освен за растенията и зеленчуците, на мен ми хрумна и друга, вече твърдо и само моя иновация с прилагането на суперабсорбентите, но за това повече на специализирания ми проект на 
http://hemus-eko.com/index.php?option=com_hikashop&ctrl=product&task=show&cid=132&name=%D1%81%D1%83%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%B1%D1%81%D0%BE%D1%80%D0%B1%D0%B5%D0%BD%D1%82-10%D0%B3%D1%80-%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%83%D0%BB%D0%B8