Мисля, че у нас постоянно нараства броят на домакинствата, в които преживяват само двама човека. (Както имаше едно време филм «живели старец и старица»). А повечето съвременни кухненски уреди са за поне 3-4 порции. Мислейки в тази посока, наскоро видях на Илиенци една индийска купа от неръждаема ламарина, която беше топлоизолирана с полиуретанова пяна и пластмасова обвивка, вкл. и на капака. Мисля, че от снимките става ясно за какво говоря. Със своя обем от 2.5 литра тя е върхът за приготвяне на 2 порции. Оставаше да и измисля и понтирам нагревател. За да се получи многофункционален уред, аз взех една ютия с качествено незалепващо покритие и реших да и използвам нагревателя. Защо ютия, обърната с работната повърхност? Защото освен че е с добро (много по-добро от покритията на тиганите)незалепващо покритие, тя си има готови технологични отвори за прокарване на пара и/или въздух през нагряваната площ.

Така, след като монтирах работната част на ютията към специално изрязания от мен на дъното на купата отвор, аз получих бързонагряващ се до над 200 градуса, с  малък обем, със свой си термостат за регулиране на нагряването и отвор на дъното за подаване или извеждане с компресор или вакуумпомпа на въздухът от вътрешността на съда.
Какво се е получило мисля че се вижда от снимката в ляво. Оставаше да дооборудвам съда с аксесоари и контролни прибори. За целта изрязах подходяша мрежа от неръждаема стомана, включих и т.нар. купа за плодове пак от неръждаема надупчена ламарина, отделно изрязах, пригаждайки от друга купа пък ‹тиганче», което да влиза добре в съда (най-отпред на втората снимка в ляво). На капака пък монтирах шилото на блутут термометър (за да си следя от разстояние на телефона си температурата) и манометър, който прекалибрирах за да може да показва и налягане и вакуум. Монтирах и отвор с клапан (пластасовия тройник) с цел първо, ако се използва като вакуум-камера да може да се ‹изпуска» вакуума накрая или, ако се използва като дестилатор да се свързва маркучето за към хладника. Какво се получи мисля, че ясно се вижда от първата снимка в ляво.
Така всъщност се получи уред, с който могат да се покриват следните дейности:
1. Мини пушилня за опушване на меса и сирена. За да се опуши съдържимото, се насипват на дъното (на гладещата повърхност на ютията всъщност) билките и или опилките, които от високата температура на повърхността на ютията почти веднага запушват, но поради затворения малък обем не могат да се запалят заради липсата на достатъчно кислород. Какво се получи след едночасово опушване на т.нар. Баварски наденички, мисля, че се вижда на снимката в дясно. Накрая, поради незалепващото покритие на ютията, обгорелите остатъци от билките/опилките се измиват с обикновена гъба, защотото не могат да залепнат.
2. Мини фурничка за печене. Мисля, че е ясно, че като се сложи сгъваемата купа за плодове и в нея порциите месо, заедно с подправките и гарнитурата - поради малкия обем ще имаме енергийно ефективна фурничка. Ако се търси ефект на задушаване - няма проблем всичко да се постави е т.нар. Пликове за печене. Наличието на маркуче, свързано към отвора за подаване на пара за ютията дава възможност да се пече/задушава и под вакуум. Ако пък се ползва допълнителното ми вътрешното ‹тиганче» може да се готвят и гозби с повече сос.
3. Готвене с бъркалка без механично бъркане. Периодичното разбъркване при готвене, не е само с цел да не загори готвеното. Често по-важната цел е добре да се смесят вкусовете на различните съставки. Незалепващото покритие на ютията е добра предохранителна мярка срещу загаряне. Но ако през отвора за подаване на пара в ютията всъщност от компресорче се подава струя въздух, той, въздухът, вече нагрят и излизащ на мехурчета през отворите по дъното на ютията ще е и добра бъркалка за готвеното ястие.
4. Мини дестилатор. Високата мощност (2.2 кВТ) на ютията е равна на мощността на т.нар. Ел. Кани. И обемът на съда (2.5л да напомня) е почти колкото на ел. Кана (2 л.). Това означава, че водата в моя комбоуред ще кипне за време, колкото и в една ел. Кана. Т. е. 2-3 мин. И ако вътре се постави билка (на скаричката ми или направо във водата) запуши се отворът на маркучето за подаване на въздух през ютията и се отвори горния клапан и се свърже с хладника, ще получим дестилат за след няма и 5 минути! Е, аз понеже уредът си го правя за себе си, разработих и отделен капак, за да събирам повече билка. А за да е още по-ефективен дестилаторът, през долното маркуче пускам през нагрятата ютия пара от външен парогенератор. Така вече вътре имаме т.нар. Суха и прегрята пара. Как изглежда вече минидестилаторът на база купата се вижда от последната ми снимка в дясно.
И така да обобщя: мини-фурна, мини-пушилня, вакуум-камера и бърз малък дестилатор в едно. И понеже знам, че китайците следят и крадат всички идеи, да напомня, че все пак това си е изцяло мое нау-хау и авторски права! А ако искате да изработя и за вас някакъв специализиран уред - можете да разчитате, че ще получите наистина подходящо решение.