Аз вече публикувах няколко материала на тема що е старост.
Но е добре да се знае и мнението и на учените.
Не, в никакъв случай няма да говоря и не е меродавно мнението на НЗОК и т.нар. ни социално министерство по темата, или раздухващите коронабесието. За тях е важно ние да мрем и да не стигаме до пенсия. За да има за огромни заплатки за техните безбройни щатове. Знаете ли какво работят пълчищата от чиновници на тиквата, които масоните на Радев не уволняват? Ами нищо не работят! И даже вредят.
Сега за мнението на учените.
Според калифорнийски учени старееенето е свързано със съкращаване на генерирания миелин, образуващ обвивката на нервните ни влакна и отговарящ за нормалното функциониране на невронната мрежа на мозъка. И според тях процесът на стареене започва още от 39-тата ни годишнина.
А според психолозите, стареенето е преди всичко самота, депресии, загуба на смисъл. Но едновременно с това те не отричат че у възрастните има и свои козове: мъдрост, спокойно мислене, самоуважение. С възрастта социалната изолация на човека се засилва и ние се самоизключваме от взаимодействие с другите хора. А всъщност, зрелостта е измененеие на мотивацията. Психоложката Лаура Карстенсен от Станфордския университет е сравнила стареенето на афроамериканци, китайски емигранти и норвежци. И е стигнала до извода, че основата на социопсихологичното здраве е мотивацията да живееш и да постигаш успехи. Става дума за успехи, които конкретния човек счита за свои си успехи. Например за едни това е имот, за други брой жени с които е правил секс и т.н. Важното е да се чувствуваш, че според своите си разбирания се движиш напред. Карстенсен нарича тази своя теория 'теория на социоемоционалния подбор' (socioemotional selectivity theory, SST). Според нея, с възрастта хоризонтът на планиране и очаквания у нас се свива и затова ние съзнателно започваме да сменяме приоритетите. Колкото по-възрастен е човек, толкова по-внимателно действа. По-скромно преживява, по-малко спори, по-малко псува. Ако се случи нещо лошо, той за това е вече готов и знае как да го преживее. И точно такива хора най-лесно постигат успехи. От една страна очакванията им не са хвърчащи в небесата, а от друга страна не се отвличат от дребни битовизми. (Бел ЙЙ. Може би затова точно дъртият Рейгън ни победи. За него иначе се знае, че си поспивал до късно и не се тревожел от дреболии).
Важно е да се знае, че новия подход към проблема е, че възрастта не определя човека. Специално искам да цитирам и теорията на Ерик Ериксон, според когото старостта е просто рефлекс за обръщение към преживяното и към паметта. Осмисляне на годините и преработка на опита с цел да се предаде той на младото поколение.
Излиза, а и аз така мисля, че е важно да сте и да се чувствувате част от обществото. Докато ви звънят сте нужен! Значи Трябва да живеете. И не става дума да се натрапвате досадно. Просто предложете, покажете опит. На времето като ме приеха в т.нар. блок Б на Центъра по приложна математика за придобиване на втора специалнот, академик Топенчаров на първата си лекция ни каза: 'Ние сме тук да ви дадем каквото знаем. Който иска да взема и да взема колкото може. Който не сика може изобщо да не идва на лекции. Аз ще му заверя и на него семестъра'. Мисля че идеално илюстрира за какво са старите.