А руският поет Шукшин е казал, че празникът иска душа. А душата пък иска празник за да се съедини с друга душа. Българинът казва 'Всеки ден не е Великден'. Затова и празниците ни няма как да са всеки ден. Всеки ден Времето лети и дните ни остават все по-малко и по-малко. Древните гърци са наричали потока на времето Хронос и не са го обичали. Даже са го ненавиждали. Но пък са казвали, че има и друго време. Другото време било времето на Празника и са го наричали Кайрос. И както всеки народ до скоро, са се подготвяли от далеч за празниците и са участвали в тях с цялата си душа. Защото същността на Празника е да се излезе от Хронос (потока на ежедневието). На Празник хората се събират с радост. Било както едно време на хорото, било на празнично шествие, независимо дали е с литургия или манифестация, било, както е на рожден или имен ден със семейство и приятели на маса. И забележете: няма Празник, на който човек да не дава нещо на някого гругиго. Било на Великден с яйцата и козунаците, било на Суроваки или Лазаровден с паричките, било просто като заколиш животно 'да дадеш нещо на колачите'. Може би затова основния удар на новите фашисти е по събирането на хората. Там, у тубите и както влогърките - да не обичаш празниците. Ударът на билгейтсовците, щвабите, безосите, фаучитата и т.н. затова е удар и по празниците. Защото на Празника се възстановяват връзките. Празникът е да има малко парче топлинка. На Празника човек мечтае и винаги планира по-добро бъдеще. А фашистите не желаят добро бъдеще за другите.

Това е моето виждане за празника. 

Затова няма никога да считам за Човеци, тези, които не обичали празниците. Даже за т.нар. влогърки ще напомня и другия български лаф: Като сме безделници, да не сме без празниция'.

Но какво да прави човек, който по някакви причини е останал сам или се чувства самотен на Празника? Какво тогава да се прави на НГ? Да се откажем от празника? Или да го доведем до някакъв хранително-питеен ритуал? Хемингуей е известен не само със 'За кого бие камбаната' а и със 'Старецът и морето'. И чрез своя герой Хемингуей блестящо развива философията на самотния човек. За Хемингуей това е философия на туриста. Туристът е винаги сам. По природа. Но сред Природата можете да компенсирате и да не се чувствате сам. Защото около Вас е Тя. Вие се отваряте към Нея - Природата и Тя също ви 'напълва душата. Но все пак и Хемингуей казва, че човек сам не може нищо. И не трябва да е сам. А ако си се  оказал сам, би следвало да се досетиш, че живота си го правиш ти. Празникът се създава от волята ни за празник. Празникът се завоюва! Даже за да има Празник на труда на 1-ви май доста работническа кръв са проляли богаташите. 

Самотата в края на краищата не е порок и чрез спомените по време на самота също доставяш на душата си топлинка. Защото на Празник ако си сам никога няма да започнеш да си спомняш лошото.

Но все пак нека победим Самотата, карантините. локдауните и лагерите.